протòчвам се, -аш се, несв.; протòча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Изопвам се, изпъвам се, протягам се напред или нагоре. Я виж клас! — Проточил се е цели два боя високо... едри, пълни зърна! Д. Немиров. Вратът му се проточил. 2. Спускам се, вися надолу. На прозорците се проточваха завеси от избеляло кадифе, превързани встрани с кордони. П. Славински. 3. Удължавам се, ставам по-дълъг. Той и без това не беше здрав, но сега отслабна още повече, лицето му повехна и се проточи и само очите му неспокойно и трескаво горяха. Йовков. Носът му се проточи. 4. Простирам се, разстилам се на дължина; провличам се. Над пътя се проточил, додето ти виждат очите, горделивият стар Балкан, със своите плешиви върхове. Влайков. Мръкваше се, от дърветата се проточиха дълги сенки. Йовков. От градината се проточва един широк и дълъг булевард, който се пресича с прави и извънредно чисти тихи улички. Ал. Константинов. 5. При движение — удължавам се прекомерно, вървя бавно, един след друг. Като навалиха по урвата и минаха на срещната страна, колята бавно се проточиха в дълга върволица. Йовков. Шествието се проточи лениво по слънчевите улици на града. Дим. Димов. 6. За звук, говор, песен — разнасям се бавно, провлечено. Могъщ, страшен беше тоя вой, но изведнъж се прекъсваше, ставаше слаб, хрипкав и или секваше рязко като въздишка, или се проточваше жаловито, скръбно. Йовков. Песен като птица извисена / се проточи скръбна в ширинето, / като него равна и разлена. Н. Ракитин. В това време отвън се проточи глас, който тримата чуха като ехо изпод земята: — Слу-ушай! Хей, слу-ушай! Дим. Ангелов. 7. Трая, продължавам много дълго, прекомерно. Една година се случи лоша зима, проточи се — няма край. Йовков. И нощта се проточва — глуха, дълга, безкрайна есенна нощ. К. Константинов. Изпитите се проточиха цяла седмица.
|